ДВЕ ДУШИ


Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.

И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца...
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.

И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз сам не живея - горя! - и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.


ДУШАТА МИ Е ПУСТА...

Душата ми е пуста: буря кратка
помете всичко там. Напразно вече
следа бих дирил от мечтата сладка
по тебе, образ потъмнял! Далече,
     цял век далече са от мен
миражите на вчерашния ден.

Все пак аз помня: ти дойде желана,
дойде с душа лист още неизписан,
лист бяла книга. В своя вехта рана
перо намокрих: в спомени улисан,
посегнах аз и писах без покой,
от болка се превивах -
     и писах с кръв и гной.

Че ти не бе живяла - а живота
бе мене пък задавил. И той свари
с проклети писмена на богоскота
душата ти чрез мене да нашари./

В очакване, боязън непонятна
владееше предчувствията мои;
изгубих те - пустиня необятна...

НЕДЕЙ СЕ ВРЪЩА

Недей се връща, не пристъпвай моя праг, -

угасна моя ден.

Усмихнат - призрачен - и драг,

тъй близък и далек от мен,

из миналото образ! Тук и тебе

безмълвие навеки ще погребе

в нощта на моите студени дни...

В нощта на моите студени дни

единствена звезда,

ти хвърляш лъч сред гробни тъмнини; -

о призрачна звезда,

ти грееш в спомена на миналите дни,

   мъртви навсегда!

   Мъртви навсегда.

ПО ЗДРАЧ

Света е между нас: от край на края

по здрач те призовах с последна мощ.

От пъкъл ида аз, а ти от рая!

По здрач те призовах, настъпва нощ.

В нощта ще дойдеш, - ще ли те позная?

Но като в гроб да спя съм аз готов:

душата ми привикна да не чака...

Светилника на своята любов

дигни високо и търси из мрака,

че няма кой да чуй сърдечен зов.

Намериш ли ме - нека ме разбуди

целувката на твоята уста.

И сепната душа ще се възчуди:

сънят ли оживява в самота,

зора ли посред нощ съня ми куди.

АЗ САМ НЕ СЪМ

Аз сам не съм, ни тук самси - в заключената стая.

Но кой е Той... но кой си Ти, не зная.

От самота се аз измъчвам - насаме,

кога не бъдем с тебе, както сме.

Не вярвам аз ни в дявола, ни в бога,

но тебе - да те отрека не мога.

Тъй явно шепнеш ти! Кога ли те не чух,

над мене - или в мене? - трезвен дух!

И ето ме пак с тебе - и разбита,

душата ми пресипна да те пита:

сред мрътви светила, през будни тъмноти,

за що ти служа аз, къде ме водиш ти?

УМРИ!

Мечта - в заглъхнала пустиня незаглъхнал звън,

и сън - видения засмени в тъжна самота...

Недей ме нивга ти за миналото пита,

не хвърляй в бъднините поглед устрашен:

пометено е вече, буря що помита,

и кой отгатна утрешния ден?

Желай, - желанието наше нека бъде сън,

и звън - що глъхне-не заглъхва, в края си без край.

А миналото мина, - опитен грабител,

на пръсти си отиде неусетно то,

и бъдащето иде трезвен довършител.

да чакаме ли ние и защо?

Умри, - смъртта ми нека бъде празник в самота;

мечта - мечтата ти в мой пламък нека догори..

Щастлив е, който в път надире не поглежда

и стъпки не брои оставащи напред -

и който отнесе усмихната надежда

отвъд света, през снегове и лед.

И АЗ ЩЕ БЪДА САМ...

И аз ще бъда сам. Денят ще ме отмине

като разбойник гузен и убиец плах;

денят ще ме отмине, с него ще погине

надежда сетен зрак, на който уповах...

 /

Между денят и тмата, с ураган в гърдите,

самси в пустинен мраз душа ще помразя...

че с ураган в гьрдите, сам посред мъглите,

кого ще търся аз, кого ще поразя - ?

Be a king? Think not, why be a king when you can be a God?

''Не им обръщах внимание обаче,следя хсамо реакцията на Алек. Не знам въобразявах ли си или не, но много му допадаше начина по който въртях дупе..
 Дойдох на тн събиране с Джак, а събиренето се оказа малък купон. Не с диапазоните на купоните у Ник и все пак с достатъчно хора. Пих доста и ето че се озовах играейки Истината или се усмеляваш с някой от пирятелите му. Вече бях изпил една чаша на екс, целунал русото момиче, така че един стриптиз ми се виждаше съвсем в реда на нещата.''

хахахах
СВЕТЪТ СЕ Е ЗАБЪРЗАЛ АНА МЕНЕ МИ Е МУДНОООО ФАХФАХААХЕЬНКТСГИАОЕ7КТУШЪЖЪТЖГПЕУИТГ


"Изведнъж отново бях девствен и това беше първия ми път. Започнах да треперя.

“Не е Глен” – паниката се надигна в гърдите ми. Чух как разопакова кондома и си го слага.

Когато усетих тежкото му тяло върху себе си, поех дълбоко въздух. Алек, в мен! Нещото, което бях

желал, от първия миг, в който го видях, се сбъдваше."\\\


LOLOOLOOOO TOVA NE GO POMNQ2 pak li sum pila !@@@????

"Само дето работата беше там, че глен не ми беше “приятел” в тои смисъл. Нямаше нежни

целувки, дълги сбогувания и романтични Моменти, имаше само секс. В главата ми беше манджа и

повръщано, но никак даже не ми пукаше. Френдс уит бенефитс, казваше Патриша, но не мисля че

нито Глен нито аз знаехме какво е всъщност."

"Изхлипах. Понякога се чудех как може Глен да е толкова лош. Не го ли болеше, че толкова

страшно желая друг, освен него? И все пак аз сам бях казал, че всичко е до животински инстинкти.

/Докато ме чукаше и говореше мръснишки в ухото ми, превръзката на очите ми се смъкна."  lo0loo ama az sum mnogo umna

".. а тая вятърничева тайфа лети напред." - дж. к.

искам да лежа на пясъка, да гледам звездите и да усещам топлината на тялото ти до моето 

 you are to blame.

"В противен случай Вътрешните усилия са отрицателни." 

КИСЕЛО МЛЕКО - така щях да те наричам.

"Но когато нещата останат недоизказани, винаги се връщаме назад."

"Знаеш ли, от теб зависи дали това, което те вълнува, ще е в миналото, настоящето или в бъдещето.
Да избереш дали да си щастлива със спомени, с действия или с мечти. :) "


Навън.. е вечер, в която таласъми и вещици танцуват своя сватбен валс, и призрачни замъци изплуват в мрака, потапят обитателите в сън на забрава, и бели вълци вият, настръхнали и жадни за мъст.
Луната бяга, влачена от силния вятър, и раздрана облачна завеса от тъмносин здрач се плъзга шеметно пред нея.

Беше сам. Миналото беше мъртво, а бъдещето - немислимо.

1984

Беше ужасно. Аз хиляди пъти съжалих, че отидох... :(((
Като влезнах в залата до него седеше някакво момче.
- Здравей.
Усмихна се. После тишина.
Извади марихуана.
- Ще пушиш ли?
- Да.
- Е, хайде вън.
Студено.
- Ще си взема якето.
Връща се. Тъмно е вън. Само ние двамата под небето.
- Стенли, аз се държах глупаво тогава... Ти сърдиш ли ми се?
- О, не ми се говори за това! Заеби.
- А, добре. Много добре.
Тишина. Дълга и грозна тишина.
- Кажи нещо.
- Какво?
- Нещичко...
Поглеждам нагоре. Звезди. Защо? Моля ги да са с мен. Не са. Всички ми мълчат.
- Пуших много тази вечер. Не ми се говори, Яничка.
- Аха, разбирам.
Не разбирах нищо. Болеше. Тъпо. Некадърно. Аз съм идиот... Тишина!
Той влезе. И аз. Той седна. И аз. Мълчеше. И аз. Телевизорът.
- Смени тоя канал, Стенли!
- Няма.
Тихо, тихо, тихо... Времето спи.
- Защо се държиш така, Стенли?
- Как?
- Ами... не ми обръщаш внимание.
- Не съм в настроение. Съжалявам.
Пак тихо. И грозно. Страшно. Болезнено. Криво. Трудно. Защо?!
- Ти от къде идваш? Къде си била?
- Дойдох да те видя. Исках да те видя.
- Е, това е хубаво. Ама момента не си уцелила.
Усмихвам се. Не мога. Тишина. Хора. Шум от говор. Музика. И той. Тактува. Пее. Хубаво пее. В него мелодията оживява и се ражда. Обичам го такъв. Красота. И болка. Искам го.
Пита за нея. Пита друг. Нея я няма. Тя го е оставила вече. Аз съм тук. Аз съм му приятелка. Винаги. Но мълча. Затова ще си остана такава. Пак винаги. И той мълчи. Само свири с уста и потръпва. Не издържам.
Часовника си гледа. Чака. Няма търпение да стане 22.00h, за да почне нощната и да играе с останалите. Времето лети сега. Тихо. Тихо. Тежко.
Аз какво правя там? Мълча. Стоя и искам него. Да можех да изчезна!
Ръцете му... Нежни. Моят продавач на internet е пианист. На мен рядко ми свири... Защо? Мога да го слушам с часове. Да го гледам с часове. Най-близкият ми човек е безкрайно далеч от мен тази вечер. Красив е. А не е мой, не е...
Глупаво е така. Безсмислено. Едно такси и вкъщи. Даже без 'чао'. Без да го погледна. Заболя. Но мога да плача, колкото си искам. У дома може.

Как да се държа с човека, който ме е желал, а сега не ме иска? 

От себе си не си отивай,

със себе си живей

"Аз те попитах за какво мислиш, а ти ми каза: - Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки. Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепата си като в кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка: - Не искам да си отиваш! Усмихни се. Какво, че ще си отида? На далечен път заминават и жеравите, но ще се върнат. Зад червените къщи изчезва Слънцето, но ще се върне. И влаковете се завръщат, нали? И хората. Какво са разстоянията метър и километри? Има очи,които виждат през високите планини. Има мисли които летят над безкрайните равнини. Има хора,които никога не се разделят. Усмихни се. Има хора,които никога не се разделят"

Край тях се смееше незабелязано
морето, този вечен великан -
голямо като обич неизказана
и синьо като път неизвървян.(

Още като те видях онази сутрин, разбрах всичко. Беше изключил от скорост. А ти бе нужен съединител. Някои коли са автоматик, сине, не забравяй това. През огледалата за задно виждане не можеш да се върнеш назад. Въпреки всичко, по пътя на живота се старай да бъдеш добър шофьор.

Когато нощта прави любов с тишината и в просъница копнежната надежда на настоящето ни зове, чувам гласа ти наум и зная - изгубеното ще бъде намерено.

Изпепеляващо болезнено ние всички горим, изгаряме.
Устните ти ме разкъсват, мислите ти ме пронизват, думите ти, нажежено удоволствие, да, аз те искам,задушавам те, задушавам се, нямам път, а те желая. Ръцете ми, побелели от огъня вътре, се притискат към теб, съзнанието ми се протяга, все по-близо, търся те опипом със затворени очи, вдишвам те, оказва се, че си само мъгла. Сграбчвам те, вкопчвам се, температурата прогаря дупки в мен и се разкашквам яростно, мигновено. Блъскам се, тичам към теб, тичам с все сила напред,разпръсквам се на хиляди малки горящи кристали ,които всички заедно бягат натам. Превръщат ли се в пепел?

Нямах избор. Не можех да вървя срещу себе си. Никой не може. Природно естественото бе решило вместо разума. Или може би случайността. Или заплетената игра на шансове?

Исках да се върна. Обратно по пътя. Държейки го за ръка. 
Всичко, което можех да овладея, бе дишането си.

Тази вечер всъщност започна отдавна, бях в морето до рамене. Днес си потопих главата.

и аз шах и мат с пешката

• 

  8:45in the evenin'
  

  Ралица Петрова
  

  
  

  аз нищо не казах като най-голямата бъчва
• 

  8:45in the evenin'
  

  Краска Вачкова
  

  
  

  Ц ЦЦ ПЕДЕРААСИИ
• *средни пръсти*

• начи първо ги опърляме добре в огъня да им се отвори цялата кожа НЕНЕНЕН пъров им обелваме кожата (като един герой от гейм ъф тронс) следд това ги поръсваме добре в сол така ги овъргалваме да ги боли яката

  и посел бааммм в огъня

  хубаво печено
• мммм тъкво няма да е жилаво от кожата

  но пък може да стане хубава коричка
• е то ще хване от солта

  не се притеснявай

  и ще танцуваме около огъня

  
  
• даам

  соу плезънj
• ще пратя картинка н човек печаш се на клада
• 
  

  
  

  и напиши това си ти

  ще умреш
• 
  

  хахах

  ще те опека

  като дена истинска денерис таргариен родена в буря

  майка на дракони

  кралица на вестерост

  не изгорима

  !

  !
• 
  

  хахахаххаааа

  само такаа

  смъъърт