-Да, но ?

-Какво но? Ситуацията те устройва отлично.

-Не искам да нараня нито един от тях.

Цигарата ми изгасна.

-Не искаш да нараниш себе си. – Джак я запали отново. – Защото си играеш с огъня, а тази игра е опасна.

-Знам. – хвърлих се обратно в обятията му. – Толкова ми е тежко, въпреки че няма какво да ми тежи наистина. Рови ме отвътре – стари случки, миналото, настоящето, какво ще стане в бъдеще. Нещата висят на косъм, а аз не знам какво да правя! Искам ги и двамата, винаги. Ако можех бих ги вплел в собствените си жили, мускули, органи, за да останат вътре в мен.. Но знам че не мога да ги имам и двамата.

- Не може да имаме всичко. Ще дойде момент, в който ще трябва да избираш, но за твое щастие той е някъде напред в бъдещето ..

 

Усещах влажния филтър от устните му и топлината на пръстите му, когато се срещнеха за да я поема от него. Дърпах дълбоко, сякаш цигарата беше него и нас, така че да останем дълбоко на дъното на дробовете ми. Винаги, винаги.