И ето че ме погледна и този поглед изтри всичките ми здрави мисли. Студените му очи се впиха в мен и тогава се наведох и го целунах. Лека, съвсем срамежлива целувка. После завъртях глава и го целунах два пъти от ляво на слепоцието, като извинение и умиление. Беше затворил очи, но когато отдръпнах глава и плахо го погледнах, вече сe взираше в мен и втренченият му поглед белеше кожата ми и гледаше навътре , навътре, дълоко. Очи вече различни от преди.

Не беше съгласен, тъгата се появи в тях под формата на мъгла.

Не ме отблъсна обаче, когато се наведох и го целувах отново.