понеделник, 27 май 2013 г.

днес за пръв път си помислих "искам вече да съм в Италия и да не се занимавам с bullshit" <3
27 май 2013


сряда, 22 май 2013 г.




-Да, но ?

-Какво но? Ситуацията те устройва отлично.

-Не искам да нараня нито един от тях.

Цигарата ми изгасна.

-Не искаш да нараниш себе си. – Джак я запали отново. – Защото си играеш с огъня, а тази игра е опасна.

-Знам. – хвърлих се обратно в обятията му. – Толкова ми е тежко, въпреки че няма какво да ми тежи наистина. Рови ме отвътре – стари случки, миналото, настоящето, какво ще стане в бъдеще. Нещата висят на косъм, а аз не знам какво да правя! Искам ги и двамата, винаги. Ако можех бих ги вплел в собствените си жили, мускули, органи, за да останат вътре в мен.. Но знам че не мога да ги имам и двамата.

- Не може да имаме всичко. Ще дойде момент, в който ще трябва да избираш, но за твое щастие той е някъде напред в бъдещето ..
 




Усещах влажния филтър от устните му и топлината на пръстите му, когато се срещнеха за да я поема от него. Дърпах дълбоко, сякаш цигарата беше него и нас, така че да останем дълбоко на дъното на дробовете ми. Винаги, винаги.



неделя, 12 май 2013 г.

Отпих и мен облакът До мокрото.
[02:05:27] just: чушле  е скромно



"We are not written for one instrument alone. 
I am not, neither are you."

понеделник, 6 май 2013 г.


What now, kid? Which way, love?


И ето че ме погледна и този поглед изтри всичките ми здрави мисли. Студените му очи се впиха в мен и тогава се наведох и го целунах. Лека, съвсем срамежлива целувка. После завъртях глава и го целунах два пъти от ляво на слепоцието, като извинение и умиление. Беше затворил очи, но когато отдръпнах глава и плахо го погледнах, вече сe взираше в мен и втренченият му поглед белеше кожата ми и гледаше навътре , навътре, дълоко. Очи вече различни от преди.

Не беше съгласен, тъгата се появи в тях под формата на мъгла.
Не ме отблъсна обаче, когато се наведох и го целувах отново.