Дори и да не обърнеш внимание на разрошената му коса и на
криво закопчаната му риза, само заради слуховете на всички им беше ясно, че ако Сириус не е
пред теб и не прави секс с теб, значи със сигурност е някъде другаде и прави секс с другиго. Ако
обвиняха Сириус Блек в убийство, щеше да се нареди дълга опашка от хора, които щяха да
свидетелстват, че той е правил секс по това време и няма нищо общо, без въобще дори да са го
срещали в близката една седмица.


АХАХАХАХАХАХАХААХ 10/10


Пътят щеше да бъде дълъг,но някак си това не го притесняваше или отегчаваше.Може би за
нормалните хора,да прекараш множество часове с бившия си сам в една кола беше страшно
изнервящо,но при тях беше различно – те бяха приятели и сродни души преди всичко,но
разделени вече.
По радиото вървеше една от техните песни и и двамата припяваха с пълно гърло,нищо че нито
един не можеше да пее.Реши да остави миналото и бъдещето на страна,да остави София и това
което го чакаше там далеч,да живее сега за мига,да си почине,да не мисли,да се наслади на
момента и да се възползва то него.Отвори прозореца,нищо че той му се накара заради
климатика,разпери ръка и усети вятъра.

-Искаш ли аз да покарам?

Той само се разсмя
-Кааакквоо!?Мога да карам!
-Знам,че можеш,но повярвай при това движение няма да се справиш..
-Ц,няма да се справя ли?А кой караше от Бургас до Каварна миналата година,когато ти лежеше на
задната седалка с тежко главоболие от миналата нощ!?А А А !?
-Ей,няма да спреш да ми опяваш за този случай..
-Заслужаваш си го.
-И все пак онова беше България беше топло беше
-..Друго.Знам.Това не пречи да отбиеш в дясно и да ми дадеш ключовете.
-Мрънкало.
И все пак отби и му даде да кара чак до като се стъмни.



Денят беше топъл. Април почти отминаваше и часът по История на Магията със сигурност не беше точно най-забавното място за пребиваване в това топло време. Щеше му се да отиде да изкачи връх, да се разходи из Лондон, да пътува в провинцията, да отиде на морския бряг. Приключенстваше му се.
Ремус Лупин стоеше на предния чин и прилежно си водеше записки, въпреки че отегчението започваше да проличава на лицето му. До него Питър спеше и похъркваше в такт с монотонното бърборене на професор Бинс. Обърна се към Джеймс. Потър се прозя и се усмихна на Лили, която му хвърляше откраднати погледи от другия край на стаята.
Времето сякаш течеше три пъти по-бавно. Чуваше толкова отчетливо перото на Лун по листа, дишането на всеки един в стаята, скърцането на столовете, вятъра през отворения прозорец в коридора, чуруликането на птиците в Забранената гора, шумоленето на учениците. Прашинките във въздуха трепереха с напрежение. И точно тогава го озари – Нещо щеше да се случи. Нещо много много важно.