Среща на разклона за Ловеч. Вървя по шосето, насреща ми бели пари. От тях като рок звезда излиза Пешо и захилен крачи срещу ми. Риж като Гранд каньон, с характерната брада и небрежната походка. Стискаме си ръцете. По-надолу в изсъхналата кал е старата му алфа ромео, по която все оправя нещо. Качваме се и продължаваме по пътя. Така се виждахме с него напоследък – по пътищата на страната. Все ще ме забере отнякъде, ще се пресекат ходовете ни в пространството...

С Пешо се познаваме от гимназията. Помня как на първия учебен ден всички се подхилквахме на нелепата му прическа. После годините се заредиха на гишето за подаване на документи и спомени: играехме футбол в класната стая с топче от намачкани хартии, опаковани в тиксо; пиехме текили и после ги повръщахме; пристигнахме заедно в София; бачкахме по обекти; посещавахме приятели по затвори; скъсани на джоб, ходехме за банички от 60 стотинки на Женския пазар; в квартирата си правехме джем сешъни с тарамбуки и китари и сюрреалистични посталкохолни закуски с бял хляб (или арабски питки), пържен лук, грейпфрут и семки; ходехме на гости на Шомпълманячето; веднъж дори отидохме в Люлин. Същата вечер намерихме два изтърбушени фотьойла на “Гурко” и “Левски”, седнахме в тях насред тротоара и си поговорихме за галактиката.

Телец

Най-артистичните в зодиака, желателно е през 2016 г. да поемат по път, който да развенчае клишето, че АРТ означава: алкохолът ражда таланти. Предупреждавам, че ако рогата на овена изчезнат някъде, то телецът услужливо ще му сложи нови