HIGHWAY TO HELL OR STAIRWAY TO HEAVEN?

*

Завъртях се към него и допрях чело до неговото. Нямах сили за повече, освен това занех, че той не го иска. Не знаех дали и аз всъщност го искам наистина. Но лудостта на младостта караше кръвта ми да кипи. Някъде дълбоко всичко ме болеше и исках единствено топлината на тялото му до моето.  Усетих как ме прегръща. Потърка челата ни. Усещах тъгата му. Да постъпи правилно по всички световни житейски закони или да ми даде ,всичко, което искам. До последно.

-Това не трябва да става.

- Тогава защо ме взе със себе си.

-Не знам. 

*

-You should let it all go. Пусни го по вятъра и морето. Не го дръж повече в себе си. И дишай дълбоко. Не забравяй, но не мисли толкова за всичко това. Минатоло си е минало, не трябва да живееш в него.

Поех дълбоко въздух и взех запалката му. Това беше ритуал. Променях животът си, пречиствах се.
Джак беше велик. За това ми беше толкова нужен.
Магически мисълта ми се избистри, бяла и празна беше. 

-Гледай на тези неща с усмивка. Те са те направили това, което си в момента. Не ги забравяй, помни. Те са част от теб. Но не ги задържай, живей свободен от тях.