Усещах миризмата му, но усещах и Глен, и Алек. Толкова еднакво и все пак толкова толкова различно.
Сякаш си бях вкъщи след много години далечни пътувания. Преживял си и си видял хиляди неща, но все пак тук се чувстваш най-защитен, най-спокоен, най-щастлив. Защото “вкъщи” беше дълбоко дълбоко в него. Само той.

I am secretly in love with,
Everyone that I grew up with.
Do my crying underwater,
I can't get down any farther.
All my drowning friends can see,
Now there is no running from it.
It's become the crux of me,
I wish that I could rise above it.

But I stay down,
With my demons.
I stay down,
With my demons.