събота, 14 декември 2013 г.

Усещах миризмата му, но усещах и Глен, и Алек. Толкова еднакво и все пак толкова толкова различно.
Сякаш си бях вкъщи след много години далечни пътувания. Преживял си и си видял хиляди неща, но все пак тук се чувстваш най-защитен, най-спокоен, най-щастлив. Защото “вкъщи” беше дълбоко дълбоко в него. Само той.




I am secretly in love with,
Everyone that I grew up with.

Do my crying underwater,
I can't get down any farther.
All my drowning friends can see,
Now there is no running from it.

It's become the crux of me,
I wish that I could rise above it.

But I stay down,
With my demons.

I stay down,
With my demons.

понеделник, 2 декември 2013 г.

  • Днес
  • Ралица Петрова
    Ралица Петрова
    красе-прасе
    даво си добра кифла и си отвориш фейсбука на сутринта
    ако имаш фазер в излишък го вземи че аз идиота нямам
    ако не пак ще ходим на гости на добрянов
    аз ще ти се обатя на сутринта дъст ин кейс ю ар нот ъ гууд кифла
    до свидания