Places

" Беше късен следобед, когато стигна до Източната кула. Вече се беше отказал да търси, когато чу тиха музика и тръгна по нея. Следа или не, вече беше стигнал пред залата, от която се носеше мелодията и нямаше смисъл да се връща назад. Музиката го успокояваше, но някак и го натъжаваше, караше го да мисли за забравено минало. Учуди се, когато откри че залата е заключена. Но той, за щастие, можеше да отключи всяка врата, заключена не с магия. Извади една от верижките си, на която висеше малко ключе. То веднага започна да променя формата си, докато не се превърна в средно голям сребърен ключ с малки крилца и сложна назъбена част, който перфектно пасна в ключалката. Вратата се открехна с тихо скърцане, но то не загрози мелодията. Принцът надникна вътре – светлината беше приглушена и розовеникавооранжева от наближаващия залез, повечето завеси бяха спуснати върху гигантските прозорци, обрамчващи цялата външна стина. Залата беше почти празна ( като изключим един голям зеленичкав диван на точки ), с блестящ гладък под и прекрасен таван, наподобяващ нощно небе. Разбира се, залата беше омагьосана. Музиката идваше сякаш от никъде, носеше се из въздуха и обгръщаше принца. Той влезе вътре, затвори врата зад себе си и за всеки случай я заключи. След като беше заключена, когато влезе, значи имаше някаква причина? "
~ Shalala 2

-Не мога да дишам вече..-промърмори сама на себе си в шала.

Направи още една обиколка и точно беше на път да се откаже,да се просне на паветата и да се разреве,когато най после я видя – уличката,изкачваща се нагоре по хълма ,обрасла от двете страни с надвиснали над нея дървета,които вече бяха потоплели и спускаха килима си долу,и накрая на тази уличка,която беше по-скоро като пътека в планината ,малката кацнала колибка,която тя толкова дълго вече беше търсила в пустия град.
* * *

Веднага щом влезе и студеният вятър спря да нахлува из зад нея и стана топло.Съблече палтото си и го закачи при останалите на закачалката,подреди гумените си ботуши до другите обувки и разтвори червения си чадър за да съхне.Изтупа ,колкото можа,листата от полата си и продължи напред по тънкия коридор.

Колкото и малка да изглеждаше колибката отвън отвътре се откриваше доста широка ,с повече от очакваното стаи и малки килерчета.А който твърди,че цветните тапети по стените затварят,греши.Тази къща ,не зависимо от сезона и обстановката отвън,винаги беше гостоприемна и топла,шарена и щастлива.

Коридорът свърши бързо с открехната светло оранжева дървена врата.От вътре излитаха гласове и явно се водеше дискусия.
~Слон

Сутрешните лъчи галеха кожата му и затопляха всяка клетка от тялото му.Вдиша дълбоко.Във въздуха се усещаше лека миризма на изгоряло от изгасените нощни факли и натрапчиво сутрешно-събуждащо ухание на роса върху зелена трева и цветчета.Погълваше го и го замайваше.Отвори бавно очи,клепачите му тежаха.Завъртя се мудно и се прозя.
Първото нещо,което видя беше найлонов плик пълен догоре с пакети със солети.Сигурно имаше поне десет.Стояха,оставени без надзор,върху шкафчето до леглото му.
Опита се да се надигне,но болката по цялото му тяло го спря.Тупна обратно в пухкавите чаршафи и въздъхна.
Обърна се пак към плика със солетите и с трудност (откри,че цялата му ръка е бинтована) гопобутна за да може да види повече от обстановката,в която бе попаднал.
Намираше се в малка стая.Таванът и стените бяха боядисани в чистичко бяло и изкряха.Нямаше много мебели – леглото,на което лежеше Травис, беше сложено до външната стена под прозореца,от който струеше топла светлина и нахлуваше прохладен ветрец,който развяваше леко светло оранжевите прозрачни пердета;имаше още едно малко легълце,наредено под ъгъл на неговото, от старите детски спалнички с приказни рисунки по двете по-високи табла,боядисани в светло синьо;на отстрещната стена имаше врата и голям старинен дървен гардероб ( Author’s note : Не,няма през него да преминат в Нарния,Страната на чудесата,Вълшебният Дворец на еди-кой-си или някаква такава простотия,обещавам ) ;на другите две стени висяха големи картини с прекрасно изрисувани пейзажи на далечни дълбоки гори и високи до облаците планини.
Травис се почувства като в приказка,очакваше на вратата да се почука и вътре да влезе Червената Шапчица или Снежанка с кошница,пълна с пай и сладко,в ръце и да се усмихне мило.
~Spirits