вторник, 29 март 2011 г.

"Но напразно горя мойта свещ и напразно се стича
от окото на чайника топлото мляко -
както в праха на игрите се губи детето и тича,
така се изгуби и тя подир бялата пара на влака."



"И чувствам - на пристанището блясъка

превръща ме във водорасло нежно,

посажда ме завинаги във пясъка

с очи, с ръце към морската небрежност."


"..и всяка от звездите е зеница,

в морето скрила своя отпечатък."


"..защото като палава минута,

внезапно грабната от дълъг ден,

живея аз от никого нечута,

а цялото небе живее в мен."


праскова водорасло светофар вафла

Няма коментари:

Публикуване на коментар